Днес се навършват 129 години от рождението на забележителната карловка Анка Ламбрева

Тя е една голяма българка, която разнася славата на България по всички кътчета на земното кълбо. Неслучайно в една българска енциклопедия  е наречена– първата българка „Магеланка”.

Тя е родена в Карлово на 22 02.1895 г. Сиромашията и недоимъкът са постоянни спътници в живота на семейството й. Много рано Анка остава кръгло сираче, но благодарение на своята силна воля  и жажда за знание успява да се изучи. Любознателността й я отвежда в Пловдив, където завършва гимназия, а по-късно в Роберт колеж в Цариград.

          Анка мечтае да стане лекарка и когато през 1925 г. прочутият колеж се закрива, завършва училище за медицински сестри и постъпва в една болница, където се запознава с болния новозенландски гражданин мистър Тейкин. Благодарение на нейните денонощни грижи той отново се изправя на крака и в знак на благодарност я кани да му гостува в Нова Зеландия. 

          През 1928 г. Анка тръгва на околосветското пътешествие Австралия, Америка, Азия, Африка. Малко са българите, стъпили на местата, където е била Анка Ламбрева. Младата и красива карловка обикаля с параход, трен  и велосипед за три години 42 страни и навсякъде с гореща любов говори за своята родина. Нейните сказки за страната на розите се слушат с голямо внимание в Европа, в приказните и екзотични острови на Океания.

            В една от своите кратки спирки тя се запознава с богатия персиец Хадядат Абесте, който впоследствие става неин съпруг. Въпреки че е материално обезпечена, тя не престава да работи като болнголедачка, учителка и директорка на училище и бърза да запечати своите впечатления върху белия лист. Автор е на множество книги, пътеписи, есета–свидетелства за нейния бурен и изпълнен с много превратности живот. Книгите й „Карлово и карловци след Освобождението”, „Царицата на южните морета. Една българка около света”, както и фотоалбумите й с невероятно красивите фотоси предизвикват истинска сензация още след появата им.

           Освен като писател, тя се проявява и като полиглот, който владее 9 езика. Анка Ламбрева е и първата жена в света, която прелита Ламанша на самолет през 1929 г. и  заедно със смелата карловска самарянка Райна Касабова доказва за сетен път, че карловки са смели жени. Носталгията по родината, която я преследва навсякъде, е причина през 1941 г. да тръгне за България, но бушуващата в Европа война не й позволява да се завърне в родния град. Вместо в Розовата долина тя попада в хитлеристки концлагер. В края на войната тя е освободена от настъпващите американски войски. Обстоятелствата я карат да замине отново за далечна Персия, където работи в  болница и подпомага с лични средства, лекарства и дрехи социално слабите хора. Повече от 40 години тя живее в тази далечна  и екзотична страна. 

         На преклонна възраст Анка Ламбрева се завръща в Карлово. Тя прави много дарения на Окръжния държавен архив в Пловдив и на музея в родния си град. Опознала мизерията  и богатството, любовта и омразата, след 81 години, изживени като в приказка, на 18. 02. 1976 г. тя умира в своето Карлово, което обича повече от всичко на света. Последната й воля приживе е да бъде погребана до своите родители.

       През 2023 г. Исторически музей –Карлово издаде нейния автобиографичен роман „Ана. Една българка в чужбина“, писан през 1957 г. В повествованието тя разказва за своя вълнуващ живот и околосветските си обиколки – една смела и красива изповед на много интелигентна и наблюдателна личност, на сърдечна, открита и чувствителна душа, на силни преживявания  и воля сама да избере  и сбъдне мечтите си.