28 годишен военнослужещ в 61-ва Стрямска бригада пише стихове вдъхновен от професията си

Вече има написани 20 стихове


Калоян Пантаджиев е роден на 6-ти декември 1995-та година в село Тихомир, област Кърджали. Основното си образование завършва в ОУ „Васил Левски“ Тихомир, а средното в Кърджали в езикова гимназия „Христо Ботев“. През 2014-та е приет  в СУ „Св. Климент Охридски“ специалност „Право“ и в НВУ „Васил Левски“ в специалност „Мотопехотни и танкови войски. Избира да продължи своето развитие в Националния военен университет. През 2019-та година завършва висшето си образование и присвоява степен бакалавър по военна и цивилна специалност. След завършването е разпределен да служа в 61-ва Стрямска механизирана бригада, като командир на взвод. От 2022-ра година е временно изпълняващ длъжността „Ротен командир“. През същата година завършва и магистратура  „Руска филология“, специалност „Преводач“, а през 2024-та година следдипломна квалификация за учител по руски език. Владее английски и руски език на много добро ниво. Има и първо ниво по немски и сръбски език. Вече 9 години тренира Муай тай и се състезава в този спорт. Участва  на републикански и международни състезания. 

Писането на стихотворения е другото му хоби. Женен е, все  още няма деца. 

1. Кога и как започнахте да пишете стихове?

– започнах да пиша стихотворения през 2017-та година,  когато още бях трета година курсант във военната академия. Случи се непринудено. Никога не съм имал за цел да пиша стихове или пък да се развивам в тази насока. Един ден просто почувствах нещо като вътрешен „повик“, взех листа и седнах да пиша. Първото стихотворение, което написах бе на военна тематика – за славните български воини. Предполагам, че славната ни история породи в мен това желание за писане на стихове на военна тематика, а разбира се и великите наши поети, които са известни с творбите си в цял свят.

2. Колко стихотворения вече имате?

– досега имам написани около двадесет стиха. Някои от тях са на военна тематика, но имам и стихове за любов, други, които разказват за приятелството, също така имам и стихове, които разкриват вътрешните терзания, мъки и желания на човешкото същество. След като се запознах с моята съпруга, веднага написах нещо, което да я впечатли.

3. Как ви вдъхновява професията на военнослужещ?

– Вдъхновява ме, защото нашите предци са били истински воини и са знаели как да защитават семействата и родината си с цената на собствените си животи. Всеки добре запознат с историята знае, че ние по начало сме воински народ. Освен това в ежедневието си контактувам с много и различни характери, което също поражда у мен идеи за творчество.

4. Какво ви радва най-много?

– най-много радост ми носи да виждам млади хора възпитани в ценности и идеали, които в наши дни са отживелица и се считат за остарели, не модерни и даже глупави.  

5. А има ли нещо, което най-много ви натъжава? 

– най-много ме натъжава, че живеем в материален свят и всичко се свежда до материалното. Духовното е останало някъде…

6. За какво мечтаете?

– мечтая да създам здраво и силно семейство, за  да възпитам децата ми в българския дух от едно време.

Свобода

Лежи юнак на полето, кръвта му тече ли тече.

Като че ли шепне му нещо небето,

а смъртта към себе си тягостно го влече.

Би се той геройски.

В боя даде всичко що можа.

Пред смъртта изправи се достойно,

да сведе глава позорно – той не пожела.

Остави дом и хора любими, та затича се към бойното поле.

Извърши дела и подвизи недостижими,

що дълго ще се помнят под родното небе.

Свободата го отведе там – сред смъртта и ужаса на войната.

 Но в най-страшните моменти той не беше сам,

би се рамо до рамо с приятелите си от войската.

Лежи на полето самотен юнак, затаил последния си дъх.

С усмивка се сеща за своя враг, чиито кости положи на тоз връх. 

И ето погледът се смижава, дъхът го бавно напуска. 

Юнакът усеща що наближава и задоволно се пред смъртта отпуска.

Последни мигове светлина, последен поглед върху обичната земя,

последна мисъл за любимите хора, последен напън преди да се докосне до небосвода.

Пантаджиев К.К.

Не пропускай

Лек автомобил се е запалил днес в град Баня

Колата е избухнала в пламъци на улица “Земеделска”. На метри от инцидента се намира посещавана детска площадка. На …

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *