Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов произнесе слово
Родния град на Христо Ботев отбеляза 149 години от неговата гибел. На 2-ри юни бе почетена паметта и на загиналите за свободата и независимостта на България, започна с военен ритуал и изнасяне знамето на Ботевата чета от Национален музей „Христо Ботев“.
„Втори юни има специално място в българския исторически календар. Днес е ден за размисъл, ден за памет и ден за преклонение. На 2 юни с тези чувства изричаме имената на най-достойните българи – тези, които отдават своя живот за свободата и независимостта на България. Разбира се, почит трябва да отдаваме не само и единствено на 2 юни. Това е денят, в който трябва да говорим за идеолога на националната революция Георги Раковски, за организатора на националната революция Васил Левски, за Любен Каравелов, за хилядите жертви от въстанията и войните. Еманацията на българския революционен дух – в стихове, в саможертва и във вулкан от чувства, е Христо Ботев – войвода по необходимост /защото не е военачалник/, поет по дух и гигант на българската националноосвободителна идея! Той загива физически, но оставя своите завети в проза, фейлетони, остро перо и незабравими стихове. Ботев е онова вулканично сърце на българския народ; оня дух, който никой не може да сломи!… Поклон пред паметта на хилядите жертви! Поклон пред паметта на Ботев и на всички велики личности на България! Бог да пази Калофер и нашата нация! Да живее България!„ каза кметът на Община Карлово д-р Емил Кабаиванов в официалното си слово.
Цветя и венци в подножието на мемориала бяха положени от името на държавни институции, културни и неправителствени организации, граждани, студенти, ученици и деца от цялата страна. Под вой на сирени, точно в 12:00 часа, всички сведоха глави пред подвига на загиналите за свободата.
По време на митинга-зарята снощи с участието на представителни роти от 61-ва Стрямска механизирана бригада, слово произнесе кметът на Калофер Драгомир Боев.
„Преди 149 години, на днешния ден, вдовицата Иванка Ботйова губи най-голямото си чедо – 28-годишен младенец; млад и красив, левент, романтик, бунтар; хъш, хайдутин, хаймана; нехранимайка; жар, живот и жертва: Христо Ботйов. /…/ Защо днес ние се себеусещаме като пречистени, след като чуем Ботевите стихове? Защо се усещаме по-вглъбени в себе си, като си припомним трагичните обстоятелства на неговата гибел? Защо се чувстваме най-българи, след като отново изкачим стълбите, за да се поклоним с венец пред монументалния му образ, врязан във вечността на времето?.. Как се чества живот и жертва? Как се поменува смъртта на герой?.. Пред паметта на Христо Ботйов и четниците му – поклон! Пред паметта на всички борци за свободата на майка България – поклон! Днешният ден е свещен! Нека го съхраним като такъв!“, посочи кметът на Калофер.
