Написа го преподавателят Христина Томанова, която е била негова класна в ПГ „Заимов“ Сопот
„Не трябва да пишем прощални слова за млади хора, изпълнени с толкова много живот, вяра и мечти. Не трябва…
И въпреки че пиша, ми се струва, че Никола ме гледа с онази своя леко иронична усмивка и не разбира защо го правя…не вярваме, че това е краят…
…
Срещнахме се в ПГ” Владимир Заимов” гр. Сопот и пет години бях негова класна.
Беше буен, дързък, непримирим,бързащ да го живее този живот. Влюбен, обсебен от чувствата си, на моменти краен, но истински и верен. Укротявахме се с театър. Имахме страхотни преживявания на сцената. Заимовската театрална трупа “ Талия” – свобода, смях, приятелство. Ковид пандемията остави недоизиграна нова пиеса, но любовта към театъра, миризмата на сцената завинаги остана в сърцето му. Няколко месеца след завършването ми прати снимки на откритата сцена на Царевц и едно признание: “Като видях актьорските съблекални и ми стана едно…..”.
Вярваше в идеали, вършеше глупости, плащаше за своите необмислени решения и растеше, както се расте с разбити колене и изгубени илюзии.
Често се чувахме с майка му, споделяхме тревоги и надежди.
…
За една анкета в училищния вестник написа:
“Вярвам в промяната, но тя трябва да стане първо в самия човек.
Животът трябва да се изживее стойностно и честно.
Всеки трябва да се стреми да направи нещо запомнящо се, което да остави за бъдещи времена”
…
Винаги съм знаела, че училището не е просто място, в което получаваш някакви знания. Училището е място на срещи, израстване и приятелство. “Ако запъна нещо, може да си искам съвет и даже и да ми се накарате “
Животът ни среща и разделя. Отдалеч виждах, че се променя, че когато падне се изправя, че е срещнал любовта, че учи с желание в Техническия университет, че има планове за бъдещето…
…всичко това се разби в нощта на 17- ти юли.
Въпроси като как, кой, защо са излишни. Коментарите са излишни. За минути приключи един млад живот.
За минути…
…
Дано да е светло там, отвъд, Ники!
Дано…“
