Вечна памет!
Калоян Пантаджиев е роден на 6-ти декември 1995-та година в село Тихомир, област Кърджали. Основното си образование завършва в ОУ „Васил Левски“ Тихомир, а средното в Кърджали в езикова гимназия „Христо Ботев“. През 2014-та е приет в СУ „Св. Климент Охридски“ специалност „Право“ и в НВУ „Васил Левски“ в специалност „Мотопехотни и танкови войски. Избира да продължи своето развитие в Националния военен университет. През 2019-та година завършва висшето си образование и присвоява степен бакалавър по военна и цивилна специалност. След завършването е разпределен да служа в 61-ва Стрямска механизирана бригада, като командир на взвод. От 2022-ра година е временно изпълняващ длъжността „Ротен командир“. През същата година завършва и магистратура „Руска филология“, специалност „Преводач“, а през 2024-та година следдипломна квалификация за учител по руски език. Владее английски и руски език на много добро ниво. Има и първо ниво по немски и сръбски език. Вече 9 години тренира Муай тай и се състезава в този спорт. Участва на републикански и международни състезания.
В интервю за KarlovoPress на 8.04
24 той сподели, че има написани 20 стиха за любовта, приятелството и военната служба.
KarlovoPress изказва съболезнования на близките! Светъл да бъде вечния му път!
Свобода
Лежи юнак на полето, кръвта му тече ли тече.
Като че ли шепне му нещо небето,
а смъртта към себе си тягостно го влече.
Би се той геройски.
В боя даде всичко що можа.
Пред смъртта изправи се достойно,
да сведе глава позорно – той не пожела.
Остави дом и хора любими, та затича се към бойното поле.
Извърши дела и подвизи недостижими,
що дълго ще се помнят под родното небе.
Свободата го отведе там – сред смъртта и ужаса на войната.
Но в най-страшните моменти той не беше сам,
би се рамо до рамо с приятелите си от войската.
Лежи на полето самотен юнак, затаил последния си дъх.
С усмивка се сеща за своя враг, чиито кости положи на тоз връх.
И ето погледът се смижава, дъхът го бавно напуска.
Юнакът усеща що наближава и задоволно се пред смъртта отпуска.
Последни мигове светлина, последен поглед върху обичната земя,
последна мисъл за любимите хора, последен напън преди да се докосне до небосвода.
Пантаджиев К.К.
