„Нежна лудост“ се роди между късни репетиции, дълги пътувания и онези размисли, в които разбираш какво наистина те прави жив“, каза за KarlovoPress Дани Илиева.
Тя сподели, че дълго са търсили точната граница между силата и нежността, между усмивката и тъгата.
„„Нежна лудост“ е моето писмо до всеки, който продължава да вярва в Любовта и след раздялата.
Благодаря на всички, които ме подкрепят“, каза Дани Илиева.
„Нежна лудост“
Будя се
и съм сгушена във тебе
и потъвам във твоите ръце
във твоето сърце
изгубена…
Сън ли е
или просто спряло време?
Аз не вярвах на всяка лъжа,
а само в една: „Обичам те“
Ти си тръгна като лято
като вяра в нещо свято
и дори не спря, когато извиках след теб: „Недей!‘‘
Добър ден, самота
Добър вечер, тъга
Да плача нямам сили
Аз съм само жена
и светът изгоря без теб…
Добър ден, самота
Добър вечер, тъга
Да плача нямам сили
Лудост е да те обичам –
нежна лудост,
лудост от любов
Крия се,
но дори без сълзи плача
И си спомням, че каза веднъж
„в сълзите цъфтят кокичета“
Знаеш ли,
аз ще свикна със тъгата,
ала няма да свикна без теб,
без твоите очи единствени
