В навечерието на Сирни заговезни улиците на Карлово се изпълниха с грохот, цвят и древна магия. „Старчовден“ не е просто празник – той е живо наследство, съхранено през вековете, което събира поколенията под звъна на чановете и силата на традицията.
Това е локалният облик на кукерските игри в Карловско. Тук кукерите се наричат „старци“ – страховити, но благословени пазители на общността. С маски, обшити с кожи и пера, с тежки хлопки на кръста, те разтърсват земята с всяка стъпка. Шумът не е случаен – той гони злото, прогонва зимата и отваря пътя на пролетта.
Празникът се провежда в съботата преди Сирни заговезни. Още от ранни зори „старците“ обикалят улиците и домовете, благославят за здраве и плодородие, а на площада се извиват обредни хора. В ритъма на чановете се вплитат древни вярвания – за плодородна година, за пълни хамбари и сплотена общност.
„Старчовден“ носи паметта на предците. Корените му се губят назад във времето – още от епохата на османското владичество, а вероятно и от далечни езически ритуали, свързани с обновлението на природата. Това е обред на пречистване – символичен сблъсък между мрака и светлината.
Днес в шествията участват и деца – малки „старчета“, които гордо носят маските си. Така традицията не просто се пази, а се предава – от баща на син, от дядо на внук.
„Старчовден“ в Карлово не е спектакъл за туристи. Той е сърцето на Подбалкана – живият звън на българския дух, който всяка година напомня, че злото си отива, пролетта идва, а традицията остава.
Въпреки лошото време, площадът в Карлово се оказа малък за всички самодейци и състави в Община Карлово- културното богатство на Подбалкана, което продължава да пази и предава традициите живи.
