Младежкият център в Карлово в партньорство с Дирекция Национален Парк
„Централен Балкан“ организира поход „Опознай хижите над Карлово“. Походът бе
финансиран по Програмата за младежки дейности на Община Карлово и имаше за цел да запознае младите хора с природното богатство и красота, намиращи се само на няколко часа път от града и да ги насърчи да прекарват свободното си време сред
природата.
Младежите бяха водени от ръководителя на Младежкия център-Цветина Захарлиева,
придружени от експерта към НП „Централен Балкан“- Яница Иванова, която по време
на похода ги запозна с флората и фауната на парка, показвайки им как да разпознават дърветата, как да се ориентират в гората, разказвайки им за живота на мечките, земноводните, птиците и влечугите в парка. За сигурността на групата се грижеше рейнджъра от парка Юсеин Чакъров, а на хижа „Васил Левски“ младежите срещнаха любимия си преподавател по български език и литература Иван Шаламанов- приятеля на хижите в Карлово, който в свободното си време доброволно помага за ремонтни дейности и поддръжка на хижите. В групата бе и Царицата на розите 2024 Анна-Мария Враджева, която е активен доброволец към Младежкия център и показа, че една царица не само участва в конкурси и празници на града, но и в различни инициативи, популяризиращи родния и град.
Походът включваше маршрута: Карлово (пред офиса на НП Централен Балкан“) – х. „Хубавец“-х.“Балкански рози“ – х. „Васил Левски“- Карловското пръскало и обратно. С всички спирки за беседи и почивка преходът на качване отне 7 часа, а на слизане 6 часа. Пътят е живописно красив, лъкатушещ от двете страни на Стара река, като през по-голямата си част е изцяло в гората на хлад, с изключение на изкачването по камъните към баража над Карлово.
За съжаление хижа „Хубавец“ е недействаща към момента с отворени врати, ако на
някой се наложи да се подслони все пак, но без вода и ток. Няма вода и в чешмата пред хижата.
Хижа „Балкански рози“ предлага 23 места за настаняване, разпределени в една двойна, една стая за осем човека и една за 13. Хижата си има домакин, вода и ток и приготвят обеди и вечери за групи по заявка- телефон за връзка: 024112954-Таня.Тук групата направи кратка пауза за обяд и продължи към третата най-стара хижа в България и първа в Стара Планина – х. „Васил Левски“(1926).
Малко след хижа „Балкански рози“ се намира „мечи гроб“, при който групата поспря за беседа и след това се отправи към „казаните“- издълбани от водата скални масиви, където водата от Стара река се разбива с грохот и тътен при пълноводие.
Пристигайки в ранния следобед на хижа „Васил Левски“ младежите само хвърлиха
раниците и се насладиха на вълшебната красота на Карловското пръскало- един от най- високите и живописни водопади в България, намиращ се на 10 минути от хижата. Най- смелите дори се окъпаха във вирчето на водопада.
Хижарите Яна и Вълко бяха приготвили вкусна вечеря за групата, с планински десерт
от цедено мляко и сладко от боровинки, лично приготвяно от тях. Хижата е с капацитет 74 места: три стаи с по 2 легла, една с 12, една с 16 легла, една със 7 и една със 17 легла. Лятно време се ползва и туристическо бунгало непосредствено до хижата с 16 легла: една стая с 2 легла, една с 5 легла и една стая с 9 легла.
Сградата е водоснабдена и електрифицирана. На разположение на туристите са
вътрешни санитарни възли и бани. Хижата има парно отопление за зимата. Разполага с туристическа кухня, посуда, столова и барче. Телефон за връзка с хижарите: 024110437.
Младежите за пръв път спаха на нарове, всички в една стая, разбирайки, че ако имаше и други туристи за настаняване ще трябва да делят наровете и с тях. Жалко е, че на хижата ни споделиха, че малко хора от Карлово се качват до горе- повечето са туристи от други градове и чужденци.
За всички млади хора това бе първо качване на хижите над Карлово, но със сигурност няма да е последно, защото всички бяха запленени от красотата на Балкана, приятната прохладна разходка покрай Стара река и запомнящото се изживяване.
Насърчаваме всеки, който може да се качи на хижите над Карлово и да се наслади на
красивите гледки, чистия и хладен планински въздух и природното богатството на
Национален парк „Централен Балкан“.