При който важен елемент е приготвянето на обреден хляб, който се нарича „Боговица“
Хлябът се приготвя специални съдове, които са на повече от 200 години. В миналото празникът се е наричал „Божик“. За това и хляба се казва „Боговица“. Винаги се замесва с квас и брашно:
Емилия Анастасова: “ Замесва се в дървени корита наречени „нощви“, след това се слага на един дървен кръг да втаса и с този съд сега ще го изсипем в дървен съд наречен подница. Дядо Хаджи още сутринта е станал, трябва да напали огнището, и подницата, ще изсипем вътре боговицата, след това ще я покрием с метален капак наречен „връшник“.Той символизира небето, от където идва дъжда, снега….“
Хлябът задължително се замесва с паричка и присъства на постната трапеза на Бъдни вечер. Коледарите се събират в дома на най-възрастния. Стопанката прикадява и се разчупва обредния хляб. Характерно за обичая „Коледуване“ в Дъбене е, че коледарите пеят автентични песни:
Митьо Цолев – създател на Мъжката фолклорна група в Дъбене: „Пее се за животни, за моми, за ергени, за здраве, за къщи, абсолютно всичко каквото е от живота и като отидем в дадена къща, ако имат мома пеем за мома, ако имат ерген за ерген. На другите места имат наричане, събират се коледари, при нас тази традиция я няма, при нас само се изпълняват песни“.
Митьо Цолев : „Имаме един човек, на който му казваме котка, мяка и носи торбата и когато изпращат коледарите, дават ябълки орехи, върви след коледарите и мяка, за да извести, че идват коледари…“
За жителите на Дъбене традицията на Коледуване е много важна. За това по-възрастните в семействата предават обичая на децата и внуците:
Митьо Петров – Какво е усещането да си коледар?- усещането е космическо, това е нещо върховно ей така те кара да ходиш, да благославяш хората. Стига до всички хора, защото ние благославяме не само тези, които са от нашата религия, а всички хора по света да бъде мир, да няма, глад….“
Песните, които изпълняват коледарите са им предадени от техните предци. Обикалят се всички къщи до полунощ когато настъпва Рождество.
