139 години ни делят от онзи паметен ден 6 септември 1885 г., когато в Пловдив е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Българите и на север, и на юг от Балкана декларират, че не искат да живеят разделени. Идеята за съединение обхваща всички българи. Както написа народният поет Иван Вазов, Съединението най-напред е извършено в умовете и сърцата на всички българи. Това е особено важно и затова то е извършено от цялото българско общество. Съединението е чисто българско дело, което е подготвено от революционерите начело със Захарий Стоянов, Иван Андонов, в рамките на тази изключителна българска 1885 г.
Посрещнато е с огромен възторг и радост от българите от двете страни на Балкана и през следващите няколко месеца е защитено с усилията, с дипломацията, с мъдростта на тогавашните управници, като започнем от княз Александър, българският владетел, който приема Съединението под своя скиптър, знаейки, че това ще му струва короната, председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателят Петко Каравелов, всички български министри, защитено блестящо от младата българска армия по време на Сръбско-българската война 1885 г.
Карлово и карловци, които по силата на Берлинския договор от 1878 г. са включени в автономната област Източна Румелия не остават назад в народните въжделения за национално обединение.
По повод Денят на Съединението на 6 септември /петък/ от 17.00 часа в Историческия музей ще бъде представена презентация за участието на карловци в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия и на артефакти, свързани със значимото събитие, съхранявани в музея. Вход свободен!
