Това каза тазгодишният носител на Вазовата награда по време на срещата с жители и гости на града
Здравка Евтимова е неповторим човек. Съчетава в себе си вилнееща есенна буря, но и спокойствието след нея. Тя обича дъжда- той е най-краткият път от небето до земята. А най-краткият път от един човек до друг е добротата.
„Добротата е в нас самите. И когато човек обърне своята добра страна към хората, той ражда в тях доброта“, сподели носителят на Вазовата награда по време
на срещата с жители и гости на Сопот в къща-музей „Иван Вазов“.
От Здравка Евтимова извира човечност, кипи доброта. Невъзможно е хората да не я усетят. Енергията й е завладяваща и тайнствено омагьосваща. Думите ѝ текат плавно и умело. В началото на разговора тя сподели, че първото стихотворение, което е научила, е „Аз съм българче“. Него първо са научили и децата, и внуците ѝ. Наградата, носеща името на Иван Вазов, е изключително ценна за нея.
„Вазов ни е дал България, но ни е дал и отговорността да я пазим толкова чиста, свята и истинска“, каза Евтимова.
Писателката разказа за себе си и своя творчески път, но по нестандартен и
въздействащ начин. Срещата й протече необикновено интригуващо. Публиката в
залата слушаше в захлас. Любопитни погледи се взираха в пернишката писателка и с
нетърпение очакваха да чуят следващата забавна история.
Писателката сподели още, че когато е била учител по английски език, е подготвила учениците си за постановка по Шекспир. И явно умението в изкуството да привлечеш вниманието, но и да го задържиш върху себе си, е присъщо за нея. Случките, за които разказваше Здравка Евтимова, ставаха все по- комични, преплетени с имитации на нейни близки на типичен пернишки диалект.
Евтимова разказа и как в Перник жените държат парите и затова там няма разводи, а хората имат по три деца. Как майка ѝ – счетоводител, искала малката Здравка да знае математика и затова я карала да решава по десет задачи на ден. Ако сбърка някоя, ѝ давала четири наказателни. А, ако сбърка и наказателните, ѝ поставяла нови. „Как да обичам после математиката?!“- възкликна Евтимова.
Носителят на Вазовата награда провокира много въпроси от присъстващите. Един от тях беше: „Защо избрахте да пишете разкази?“, а отговора беше, че за написването на разказ се изисква много по- малко време, а тя е доста заета. Пише разкази, когато къщата е заспала, а тя не е.
По традиция след срещата, носителят на Вазовата награда и кметът на Сопот Станислав Стоенчев засадиха дръвче в градинката зад бюст-паметниците на братята генерали Вазови, като символ на вечен живот.
В интервю за KarlovoPress, Евтимова посочи, че когато се обърне към стихотворенията на Вазов, усеща, че те са вулкан от мощ.
„Неслучайно той е Патриарха на българската литература, той е светлината на
живота ни, защото ни прави непреклонни, защото ни прави живи, защото успява
непрекъснато да ни нашепва, че трябва така да живеем. Когато си отидем, да сме
оставили спомен за достойни дела. Така да живееш, че да те запомнят с добро. Да
бъдеш човек едновременно мъдър, достъпен и талантлив. Смятам, че сплавта между
талант и достъпност е истинският печат на достойната личност, която е бил Вазов в
най-висока степен“.
Здравка Евтимова би чествала Вазов с тържество, посветено на него, на каквото тя стана свидетел на 9-ти юли.
„Децата, които пяха, четяха есета, стихотворения, вълнението им, когато получаваха награди, усещането, че животът им придобива нова посока и нов смисъл- това е същността на празника и така бих го направила- млади хора да усетят, че означават нещо, че именно те са посоката, в която ще тръгне тяхната родна страна“, каза Евтимова.
Това е тя – неподправена, искрена, пламенна. Вярва, че докъдето иска, до
там ще стига, че талантът трябва да се насърчава и поощрява.
„Нека превърнем неграмотността в къс, в отрязък от време. Да почетем от Вазов. Да почетем Вазов“, е посланието на носителят на престижното отличие.
Автор и снимки:
Дара Христова, стажант репортер в KarlovoPress
