Те я поканиха на бала облечени в народни носии под звуците на родопските гайди
Всички ученици от 12 б клас на СУ „Христо Проданов“ бяха облечени в народни носии. Гайдари и изпълнители от Смолян огласиха двора на училището.
Класният ръководител на 12 б бе извикана пред училището спонтанно и неочаквано. С вълнение и сълзи в очите, тя наблюдава изненадата, която обаче продължи и след изпълнението на родопската певица.
Двама от учениците носещи на специално изработена люлка понесоха тяхната съученичка. Тя държеше домашна погача с предложението тяхната класна да бъде гост на бала им. Едно от момчета падна на колене и й поднесе пръстен.
Тина Рангелова – класен ръководител на 12 б в СУ „Христо Проданов“: „Това е първият ми такъв неповторим клас, който винаги ме е вълнувал и ми е правил предимно хубави изненади…“
Мариана Караиванова – ученичка: „Решихме да е по този красив български начин с послание да съхраним българското в младите. На пръстена е написан нашият випуск и искахме да й остане като спомен, да продължаваме да се виждаме с нея след като завършим…“
Никол Найденова – ученичка: „Искахме да е нещо традиционно, съхраняващо културата и бита и решихме да го направим на български празник, а именно Първи март…“
Преподавателят Тина Рангелова посочи, че класът е много емоционален и уважаващ учителите. По думите й клас, за който всеки един преподавател би мечтал:
Тина Рангелова: „Деца, които винаги те подкрепят в трудни моменти, вдъхват ти вяра и надежада , че нищо не е загубено.Те знят, че не веднъж съм се държала и по-остро, но явно съм ги научила на най-важните неща, да бъдат добри, толерантни един към друг, да уважават човека пред себе си“.
Освен, че даде пример за отношение към всичко българско, 12б клас показа на своите съученици и преподаватели в училището, които станаха съпричастни с изненадата, как трябва да обичат и да бъдат благодарни на техните преподаватели:
Тина Рангелова: “ Не аз промених тях, а те промениха мен към по-добро…“
Траян Пиченков -ученик: „Животът е труден и винаги трябва да се старем колкото може повече да успеем…“
Изненадата завърши с хубаво хоро.
