БНБ отчита увеличение при отпускането на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти и в тази връзка разпореди на банките да вземат допълнителни мерки за гарантиране на сигурността на финансовата система. Основната причина за нарасналото търсене на подобни заеми е, че заплатите се увеличават повече отколкото нарастват цените на недвижимите имоти, показва анализът на БНБ.
С решение на Управителния съвет на банката се утвърждават определенията и начина на изчисляване на няколко показатели, които банките трябва да спазват. Въвежда се и тримесечна отчетност за тези показатели. Централната банка иска много внимателно кредитните институции да прилагат следния минимален набор от показатели, когато отпускат ипотечни кредити:
- Съотношения между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане;
- Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;
- Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на кредита, обезпечен с жилищен недвижим имот, и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;
- Съотношение между размера на дълга и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;
- Съотношение между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;
- Максимален срок по договора за кредит (матуритет).
Брутният обем на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти възлиза на 5.2 млрд. лв. през 2022 г. и на 5.8 млрд. лв. през 2023 г.За периода на първото тримесечие на 2024 г. новоотпуснатите кредити са в размер на 1.7 млрд. лв. С основен принос при новоотпуснатите кредити, имат големите банки, които поддържат дял от поне 80%.
През 2023 г. кредитната активност на търсенето на жилищни ипотечни кредити се засилва, особено в последното тримесечие на годината. Растящата активност се запазва и през първото тримесечие на 2024 г. Независимо от това тримесечният обем на одобрените искания за кредити от страна на банките остава с плавен ръст. Делът на одобрените искания за кредит се запазва под 50% и дори намалява до 46% в края на март 2024 г.
Чрез прилагането на новия механизъм за наблюдение и отчетност се цели процесът за оценка на рисковете при ипотечните кредити да бъде формализиран. БНБ съобщава, че ще предприеме последващия надзорни действия след проследяване на резултатите от тези мерки.
На свое заседание на Управителния си съвет БНБ е разгледала „Преглед на въведените от БНБ макропруденциални мерки във връзка с рисковете пред банковата система“.
„Аналитичният материал посочва, че в резултат на надзорната политика на БНБ за системното изграждане и съхраняване на буфери в банковата система е създадена устойчивост по линия на ликвидност, капитал, ефективност и качество на кредитите“, се казва в съобщението на централната банка
Анализът на БНБ показва, че банките отчитат стабилен растеж. Общият размер на депозитите в края на 2023 г. достига до 147 млрд. лв., като депозитното нарастване за последните четири години е 50.1 млрд. лв., а финансирането от частния сектор съответно се е повишило с 43.1 млрд. лв.
Ръстът на депозитите е особено изразен през последните две години, което обособява годишен растеж на активите и частното кредитиране от по над 10%. Делът в годишното изменение на общо депозити на значимите институции през 2022 г. и 2023 г. е 71% и 85%, респективно.
„Независимо от повишената активност на кредитния пазар, секторът на домакинствата в България продължава да се характеризира с относително ниска задлъжнялост. Към края на 2023 г. общите задължения на домакинствата по кредити (в т.ч. небанковите) възлизат на 23.7% от БВП (едно от най-ниските равнища на съотношението „кредити за домакинствата/БВП“ сред страните от ЕС)“, се казва в доклада на БНБ.