Екзарх Йосиф със светско име Лазар Йовчев, завършва философия и право в едно от най – престижното учебно заведение – Сорбоната.
След почти седем годишно пребиваване във френската столица, той се установява в Цариград и активно се включва в обществения и литературен живот на българската колония.

Въпреки, че не е духовно лице, поради безспорната си ерудиция, получава покана и става секретар на смесения съвет, учреден в помощ на българската екзархия. На 23 септември 1872 година младият публицист става монах под името Йосиф.

Няколко години по–късно е избран за Ловчански митрополит. Сравнително млад, образован и енергичен, духовният пастир пристига в Ловеч в разгара на турските зверства, след потушаването на Априлското въстание.

На 24 април 1877 година е избран за Втори български екзарх. В продължение на 38 години е глава на Българската православна църква. Спечелил благоволението на Високата порта е издействал повече от 1300 фермана – документи, които дават правото на поробените българи да строят училища, читалища, църкви и манастири.

Екзарх Йосиф умира на 20 юни 1915 година. Неговите съвременници отбелязват, че “ ...Историята на неговия живот е история на две поколения, от българското племе, от Шар планина, до Черно море, и от Дунав, до Бяло море“.