По време на пленарно заседание, народният представител Данка Люртова от Карлово прочете декларация по повод отбелязването на 148 години от гибелта на най-великия българин Васил Левски. Тя посочи, че мястото на Апостола в развитието на българското национално-освободително и революционно движение, е неоценимо.


"В родното Карлово израсна и се оформи онзи нечут характер, който удивлява и вдъхновява всяко българско сърце. За краткия си земен път той обърна времето. В днешния ден обаче, в сложните световни, европейски и балкански събития ще бъде полезно ако се обърнем към неговите схващания за крайната цел и смисъл на борбата за освобождение. Със своята „демократска република“ и идеите си за свободна, независима и справедлива България, Апостолът постави основите на третата българска държава.

За какъв вид, за какъв модел държава мечтаеше и се бореше българската револювионна интелигенция и преди всичко ръководителят на вътрешната революционна организация – Васил Левски? Националните държави в Европа възникват на основата на съсловните и владетелски държави през XVIII и особено през XIX век – векът, който някои наричат век на нациите и националностите. Векът, в който се водеха забележителни борби за освобождение и национално обединение. През това време се създават идеалите за единна национална държава. Върху тази общоевропейска тенденция българската обществена мисъл през Възраждането създаде свои идеали за модела държава, който следва да се осъществи с Освобождението.

За Васил Левски са писали творци от всички поколения. Пишат и днес, ще пишат винаги. Публицисти, общественици и политици, разглеждайки името, идеите и делото му, не само като място в миналото, но и в настоящето са заявявали: „Левски е съвременник на всички поколения“. Няма друга личност в нашата история, за която да се е говорило толкова много и същевеменно да се знае толкова малко. „Думите му бяха прости и кратки“. Така народният поет Иван Вазов характеризира словата на Апостола. Тези слова увличат хиляди хора в устрема към свободна България, превърнали се в историческа и национална мъдрост. Народният гений сравнява Левски с небе, слънце, вятър, море, река. В една народна песен от Стрелча се казва:

Небе се с ръка не хваща,
Слънце се с уста не гаси,
Вятър се с въже не връзва,
Море се с лъжица не суши,
Река се назад не връща!

Това са представите за Левски, оставили знак върху някогашните и днешни поколения, и заради които и чужденците питат: Митологична фигура ли е Левски и може ли реална личност да владее съзнанието на цял народ вече 148 години. Левски се роди и живя в свят, в който доброто и лошото, страхът и надеждите, успехите и провалите, старото и модерното си съжителстваха. Свят, в който желанието за промяна беше много силно, но в същото време никой не предлагаше как това да стане бързо и успешно. И тук именно трябва да преоткрием магията на Апостолското обаяние, да оценим способността му да разбира еднакво добре и богатия и бедния, и търговеца и селянина, и учения и неграмотния – едно изключително качество, позволило му да намери най-ефективното средство за превръщането на роба в борец за народна правда. Нетленната харизма на Апостола би трябвало да потърсим и в неговата необикновена личност. С цялата си революционна дейност той беше и продължава да бъде пример за това какви качества трябва да притежава големия политически лидер. Левски не можеше да се похвали с университетско образование, но трудният му житейски път го беше научил, че за да поведеш цял един народ на заколение, по пътя на собствената му Голгота, е нужно не само да имаш визия за това какво трябва и как трябва да се направи, но с личния си пример да покажеш, че това за което зовеш е наистина постижимо, че саможертвата не е само думи, но и дела, че да ръководиш означава и да носиш отговорност.

Опазването на националността Левски вижда не само самозатварянето в стремеж към съхраняването на самобитността, но и в приобщаването към достиженията и ценностите на по-напредналите европейски нации и държави. „Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили“, като само така „Българско ще гърми най-бляскаво, като едничка държава в цяла Европа“ – заключава Апостолът. Времето, в което той живее и се бори – 19 век, век на „свободата и равноправността на всичките народности“, не беше лишено от стремеж към Европейски съединени щати, за федерации и конфедерации със съседни и по-далечни народи. Нещо повече – това бе най-модна и наглед – най-напредничава човешка идея.

Изтъкнатият български историк проф. Дойно Дойнов казва, че годините и десетилетията от времето на Левски до днес показват неговата трезва и реалистична оценка на стремежа за изграждане на национална държава, която единствено и паритетно може да си позволи да влиза в „братски съюз“ със съседни и по-далечни страни. В този смисъл Апостолът вижда мястото на бъдещата българска държава като равноправен член на мечтаната „Млада Европа“. Неговите прозрения издържаха не само на изпитанията на близо два века, те са наш национален опит и традиция.
Безспорно демократизмът, републиканизмът, народовластието и още ред принципи са най-високите устойчиви идеи на Васил Левски, които ще живеят и вдъхновяват утрешната млада България. Иска ни се, обаче, да вярваме, че две от тях – безпределната му вяра в свободата и борбата за равноправие на гражданите, ще останат не само велико завоевание на Апостола, но и на политическата зрялост на българската нация.

Надяваме се по-често да припомняме последните му думи преди бесилото: „Всичко, което съм сторил, съм го сторил за Отечеството“. Вярваме, че независимо какви трудности и препятствия ще отреди бъдещето ни ние можем да ги преодоляваме обединени около заветите на Апостола на българската свобода. Защото Левски принадлежи не само на историята, Левски бе и ще бъде съвременник на утрешната България – България на новото, модерното време.

Вече 148 години българинът носи святото му име и дело в сърцето си и най-истинският неразрушим паметник е незабравата на неговия подвиг!
Да бъде вечно жива паметта му!

ПОКЛОН, АПОСТОЛЕ!"