34 хиляди души пътуват всеки ден до Пловдив, за да работят

Това показва изследване на Института  за пазарна икономика на база за ежедневната трудова миграция, събирани от НСИ в хода на преброяването през 2021 г.

Очаквано, големите регионални икономики привличат най-големия брой ежедневни мигранти. Към есента на 2021 г. за работа в столицата пътуват всеки ден 67 хиляди души, към Пловдив – 34 хиляди, към Варна – 16 хиляди, към Бургас – 9 хиляди. На пето място се нарежда туристическия център Несебър, с 8 хиляди души. С голям брой приходящи работници са и редица общини с относително малко местно население, но силно развита индустрия с относително високи възнаграждения за заетите – Марица (5,6 хиляди), Раднево (5,4 хиляди), Ботевград (4,3 хиляди), Гълъбово (3,6 хиляди), Девня (3,2 хиляди), Сопот (2,8 хиляди). Над хиляди работници от други общини привличат общо 59 общини в страната.

Икономическите процеси често прескачат административните граници на области и общини. И докато предприятията са по-слабо мобилни, то работниците често се движат от едно място на друго, в търсене на най-добрите и високоплатени работни места. В настоящата статия ще разгледаме общините, които привличат най-много ежедневни трудови мигранти, което практически показва и кои са най-високо развитите и желани трудови пазари в страната.

Оформят се няколко видими клъстера с много активна трудова миграция от съседни общини – индустриалната периферия на Пловдив, малките общини около София, центровете на туризма по Черноморието и в планините.

На места чисто административното разпределение води до отчитане на значителна миграция – такива примери са Тунджа и Добрич-селска община, където земеделските територии са административно отделени от градовете Ямбол и Добрич. В най-големите градове трудовата миграция няма толкова голяма относителна тежест заради самия размер на пазара – в София, да речем, която привлича най-големият брой приходящи работници в страната, те формират 9% от всички заети, а във Варна – 13%. В Пловдив обаче те достигат 25%, което се дължи в голяма степен на компактната територия на общината, ограничена от административно наложените граници на обособените съседни общини.

Ежедневната трудова миграция добре описва  икономическите процеси и взаимодействието между отделните територии и населени места в рамките на икономическите центрове в страната. Именно тези процеси са особено подходящи за основа на бъдещи поправки и рационализации на административното деление, каквито изглеждат все по-належащи.

Тя е и особено показателна за планирането на инфраструктурата – там, където мнозина пътуват всеки ден за работа има нужда от повече и по-добре поддържани пътища. Обратно, инфраструктурата често е и необходимо условие за по-далечни пътувания и ограничава потенциала за развитие на по-малките центрове с по-зле развити шосейни и железопътни връзки. Следващата седмица ще разгледаме обратната страна на този процес – общините, които отдават най-много работници и функционират като „спални“ за близките икономически центрове.

Не пропускай

Д-р Емил Кабаиванов бе избран за член на Управителния съвет на НСОРБ

Кметът на община бе номиниран за пореден мандат за член на Управителния съвет на НСОРБ …

Един коментар

  1. 25 лева д,м,с,на мед,сестрите в болница карлово.алооо обрейко ти подиграваш ли се,кви са тези апаратури ми кой ще работи с тях, луда работа

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *