141 години от "Срашното" в Сопот

Сопот и Карлово се намират пред неизвестност. Населението живее с постоянна нарастваща тревога. От русите не идва никаква вест. Никой не знае каква участ го очаква на другия ден.

На 27 и 28 юли 1877 г. у хаджи Гьока Павлов се събират Иван Попстанчев, Иван Кьоролов и Мичо Шишеджиев - Кючукът, за да разменят заедно с него мисли върху положението и да решат какво да правят. И четиримата са на мнение, че трябва да се прати човек в Калофер, който да се опита да узнае дали русите ще дойдат пак и скоро ли ще стане това. Спират се на стария войвода и участник в Априлското въстание Колю Коча. Той приема на драго сърце задачата и заминава. Но когато минава през село Митиризово, намиращо се между Карлово и Калофер, е нападнат от турците и убит. В Сопот напразно го чакат няколко дни да се завърне. Тревогата на сопотненци още повече нараства. Хаджи Гьока Павлов решава сам да се добере до сведения за опасното положение. На 30 юли, неделя се отправя по пътя към Карлово, като се надява да научи нещо за броя и намеренията на турските войски и башибозуци. Но по средата на пътя башибозуците стрелят по него и едва не го убиват. Хаджи Гьока Петров е принуден да се върне обратно.

Сопотненци, верни на своите революционни традиции, решават да се защитават. Подсилени са караулите на запад от града, където отговаря Мичо Шишеджиев и на изток от града, командването поема хаджи Гьока Павлов. Мъже и младежи заграждат с коли, камъни и други предмети входните улици на града от запад и иизток, правят препятствия. Решено е ако турците дойдат да стрелят и да ги задържат, докато пристигне руска помощ.
На 30 юли Карлово е обграден от войски и башибозуци и подложено на зверско клане. Градът е подложен на грабеж .
Късно вечерта на 30 юли първите сведения за станалото донася учителя Партений Белчев. Той пристига у дядо си Хаджи Бошнакови, като извикал: "Бягайте, че сеч идва". След това известява и хаджи Гьока Павлов.
На 31 юли сутринта сопотненци започват да напускат града. Едни се отправят към училището на Трапето, други бягат по пътя за Леевица в местността Бойкова нива.

На 2 и 3 август башибозуците от Анево и Карачево се опитват да влязат в Сопот, но са отбивани от караула, който прикрива бягащите. Късно следобед на 3 август башибазуци, облечени в руски дрехи се явяват близо до сопотските позиции. Мичо Кючукът и други младежи ги вземат за руски войници. Тръгват да ги посрещат, но башибозуците стрелят по тях. Мичо Кючукът и Пею Куртев падат убити.
На 4 август редовна турска войска нахлува в Сопот. Веднага започва опожаряване на къщи, манастири, църкви и училища. През целия ден стотици хора, с изрязани крака, измъчени и изтощени пълзят по стръмнините на Зли пролез към Амбарица с надежда да се доберат до Северна България. Между закланите е и Минчо Вазов. Не са пощадени и децата.
В Сопот избиванията продължават и на 7,8,9, 10 август. Всяка неизгоряла още или пък запазена къща е претърсена старателно. Намерените мъже са жестоко измъчени, след това убивани.
На 7 и 10 август, съсечени със зверска жестокост, загиват двама от защитниците на западната позиция - Иван Райов и Петър Писачев. В Девическия метох е убита и смелата укривателка на Левски монахиня Христина, игуменка на манастира.
Сопот е почти напълно унищожен.

Източник: "Сопот през Възраждането" на Цочо Петров