С повече труд и желание успехите са гарантирани, убеден е Цвятко Начев. Той и съпругата му Таня са едни от първите сертифицирани биопчелари в страната.
Семейство Таня и Цвятко Начеви по професия са учители, но хобито им, превърнало се в бизнес, е пчеларството. Имат образцов биопчелин „Начеви“ с над 200 кошера, разположени на четири места в Калоферския регион – три в подножието на Средна гора и един в подножието на Стара планина. Медът, който основно произвеждат е от акация, манов, както и букет от различни билки, които растат в района – лавандула, къпина, шипка, подбел, дива коприва и др. Наред с меда, правят и други пчелни продукти: пчелен восък, прополис, цветен прашец, както и клеева тинктура. И както често се случва децата да поемат щафетата от родителите си, така и г-н Начев като малък се увлякъл по пчелите покрай баща си, от който наследил десетина кошера. По-късно като семеен, запалил и съпругата си. С активно пчеларство започва да се занимава от 1983 г, а „дясната му ръка“ е неговата съпруга. По време на кампания по вадене на мед, се включва цялото му семейство. Пчелинът им е сертифициран като биологичен през 2003 г.
Г-н Начев разказа какво е предизвикателството да си биопчелар и какво е необходимо да се направи за сектора, за да просперира:
– В биопчеларството не се използват химични препарати за лекуване на пчелите. Самите кошери са разположени на места, които са далече от основни замърсители. Около тях няма слънчоглед, царевица, нито технически култури, които се третират с препарати за растителна защита срещу болести и неприятели, а само диворастящи растения, което е благодат за развитие на биологично пчеларство. Кошерите не се подхранват, а им се слага само пчелен мед, пчелите се лекуват с етерични масла и др. нехимични продукти. Отначало започнах да произвеждам чист пчелен мед, предимно за семейството, а по-късно стана семеен бизнес.
В днешно време трудно оцеляват биопчеларите в България. Същото важи и за тези, които произвеждат конвенционален мед. Добре, че има субсидии за брой пчелни кошери, които подпомагат бранша и хората малко живнаха. Когато започнахме през 2003 г., биопчеларите в България бяхме 7-8 човека, а в момента биологичните кошери са много – над 170 000, на практика всеки трети е биопчелар.
Според годината, реколтата от мед е различна и зависи от метеорологичните условия. Преди 4-5 сезона добивът стигна до 5 тона, а миналата година произведох много малко – по 10 кг от пчелен кошер. Тази година акацията даде добър добив – от нея извадихме към 1,8 тона. Сега гледам, че кошерите са пълни и има много мана, така че очаквам добра реколта и от мановия мед. Меда реализираме на фермерските пазари, тъй като сме регистрирани по Наредба 26. По принцип цената на биологичния мед е с 40 % по-висока от тази на конвенционалния. Разликата в цената идва от това, че при биологичното пчеларство продукцията е по-малка, затова е по-скъпа, но много от консуматорите не го разбират това. А интересът към него нараства и който разполага с повече пари, купува от него.
Освен субсидиите за биопчелари от Програмата за развитие на селските райони, Цвятко Начев не е кандидатствал по Националната програма за подпомагане на пчеларството. Една от причините е тромавата бюрокрация, която губи нерви и време на производителите. Той е един от фермерите, който със съдействието на Фондация „Биоселена“, е подпомогнат по българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“. Благодарение на това се е оборудвал с машина за производство на восъчни основи.