Наша читателка написа стихотворение за Тодор

Наша читателка написа стихотворение за Тодор. Публикуване го без редакция.


От Русе Тошката реши Ботев връх да покори,с котлон,палатка и храна се запъти към върха.

Върви си Тошко,не му дреме....но го хваща лошо време,вятър духа,сняг вали но той върви, върви,върви...

Чертае пътя с кох и нор,но не щеш ли вижда зор и вместо той да се напъва,палатката си той разпъва.

Не изпада Тошко в шок,той се кът мишок,

но идва новината,че той изгубил се в гората.

Спасителите се катерят,наш Тошка да намерят,а пък,че е лошо време хич на него не му дреме.

От такива мушмороци,Вий не взимайте уроци,с огън Вий не си играйте наш Тошко поругайте.