Изчезналият Тодор Владимиров от Русе стигна сам до хижа Васил Левски вчера. Появяването му изненада хижари и туристи, след като четвърти ден Планински спасители и хеликоптер го издирваха в Стара планина.
40-годишният мъж изчезна в планината във вторник. За последно е бил в района на връх Жълтец, откъдето тръгнал към хижа "Васил Левски". Имал намерение да стигне до връх Ботев. Последно Владимиров се чул по телефона с приятеля си Теодор в понеделник. Според Теодор, Тодор му казал, че е на връх Жълтец и заради лошото време няма да продължи към заслон Ботев, а ще слезе по пътеки към хижа "Васил Левски". Оттам нататък Теодор не е имал никаква връзка с него. Телефонът му бил изключен.
Във вторник около 14 часа близки подадоха сигнал в Планинската спасителна служба. По тревога бе вдигнат отрядът от Карлово, който обикаля района. Времето в района бе изключително лошо, имаше много сняг, а температурите бяха минусови. В продължение на няколко дни се проверяваха всички маркирани маршрути и заслони. Според Теодор, приятелят му Тодор е опитен планинар и обичал екстремния алпинизъм. Той бил добре екипиран за зимни условия, имал със себе си и храна.
По заповед на премиера в оставка Бойко Борисов полицията и армията бяха в готовност да се включат в издирването. Вчера около 14 часа от летище Крумово излетя хеликоптер. След близо час обход той се прибра в базата. Няколко часа по-късно стана ясно, че издирваният Тодор се е появил в хижа Васил Левски, слизайки от билото на Стара планина, където изкарал четири нощувки на палатка.
Тодор след одисеята: Снегът ме затрупа в палатката!
Бях на палатка на билото. Там няма обхват и нямах представа, че толкова хора ме търсят, не съм го направил нарочно. Това разказа за „Марица” Тодор Владимиров минути след като пристигна в хижа „Левски”.
39-годишният мъж, сякаш възкръсна от оня свят, когато всички бяха загубили надежда да се появи. Той е луд и безотговорен!, коментира хижарката на "Левски" Яна Динева.
Направо си слязох до хижата, просто нямаше вече какво да правя на билото. Свърши ми газта, останах без вода, времето съвсем се скапа. Казах си: трябва или да сляза, или да пукна горе. Доста обикалях, не бях наясно точно къде съм. И тогава се натъкнах на следите на спасителите, поех по тях и стигнах до хижа Левски. Ако не бяха следите, сигурно нямаше да намеря хижата и щях да си умра някъде горе. Не можех да стигна до заслона под връх Ботев - преспите са по два метра, невъзможно е да се мине. А и нямам котки и пикел, само щеки, споделя патилата си Тодор. Звучи удивително спокоен за човек, оцелял по чудо.
Нямах обхват тези четири дни, докато бях на билото. В понеделник към 9 часа бях на връх Амбарица, там имах обхват и се свързах с приятел. Сетне не съм имал връзка с никого досега (петък следобед - б. а.), обяснява Тодор.
Решихме с приятел да правим част от трасето Ком-Емине - от хижа Добрила до заслон Ботев, а оттам да се спуснем към село Тъжа на юг и да се приберем. Качихме се с лифта над Сопот, пренощувахме на Добрила. Приятелят ми обаче се отказа - раницата му се стори прекалено тежка. Останах сам, ала продължих. Качих връх Амбарица, оттам по билото стигнах Купена и Кръстците. Видях, че има жалонна маркировка, но се позагубих малко. Прецених, че няма смисъл да се губя надолу, върховете се виждаха и отново се качих на билото. Там си опънах палатката на една височинка около Кръстците. И изкарах четири нощувки. В началото времето беше хубаво. Тръгнах подготвен и екипиран, просто загубването ме обърка - имаше хубава маркировка, която внезапно изчезна, когато се спуснах на юг от билото. Наложи се доста да обикалям с голямата раница, а тя тежеше цели 20 килограма.
Не очаквах, че времето ще ме затисне. Всъщност не се загубих - знаех приблизително къде съм, но не можех да се върна, защото точно там, където минах, имаше много преспи. Баирът беше труден, 80 градуса наклан, не можех да го излазя. Имаше пътека, но снегът я затрупа. В един момент се оказа, че не мога да се върна, не мога и да продължа, спомня си авантюристът.
Изморих се страшно много, а трябваше целия багаж да го мъкна отново нагоре към билото. Нямах друг избор, освен да си опъна палатката. Казах си: тук ще си лежа! После ме сполетя друга беда - заваля сняг, изви се виелица, сви студ. Палатката стана като иглу, от четириъгълна стана триъгълна. Трябваше да се сгъна вътре на осем. Беше ужас - все едно участвах в някакво риалити на Аляска, само че беше истинско и бях съвсем сам. Така бях блокиран вътре четири дни, направо се зазимих. Стисках зъби. Бях точно на едно възвишение точно по средата между Купена и Костенурката, преди Кръстците. Имах храна, вода си топях, докато имах газ в примуса, казва русенецът.
Това не е първата му подобна авантюра - миналата година обикалял шест дни по билото на Балкана, от другата страната на Ботев - от Шипка до Тъжа, през Русалийския проход. Сам навъртял 50-60 километра.
Тази година решил да опита трасето Добрила - Ботев, което не бил минавал друг път.
Премеждието няма да ме откаже да правя подобни преходи. Съжалявам, че толкова хора са се вдигнали заради мен. Не съм го направил нарочно. Просто като свърши работният сезон, искам да разпусна, да си направя стабилно ходене по планината. Ще преспя и ще се прибера в Русе, обяснява Тодор.
Хижарката: Първо ще го бием, после ще го храним
Съжалявам, че ви разкарвах! Аз съм човекът, заради когото обикаляте! Много съжалявам, че ви създадох толкова тревоги и грижи. Това заявил Тодор пред току-що пристигналите на хижата петима спасители от Карлово.
Първо ще го бием, после ще го храним, заяви хижарката Яна Динева. Няма проблем, заредени сме с храна - боб, леща, месо, ще извъртим и баница, ще го възстановим набързо, каза Яна. Тя, заедно с Вълко Съботинов, управлява от десетина години хижа „Левски” под билото на Балкана, смятана от туристи за една от най-чистите и подредени в България. Карловецът кореняк Вълко е един от най-дълголетните и най-добри хижари в България - прекарал е горе близо пет десетилетия.
Спасителите: В планината никога не се ходи сам
Армията, спасителните служби, горски и доброволци бяха мобилизирани в издирването на изчезналия Тодор. Седем обхода из Стара планина направи вчера военен хеликоптер Кугър от авиобазата в Крумово.
„Готовност за излитане имаше още от сутринта, но метеорологичната обстановка не позволяваше да изпълним полет до мястото за търсене. Излетяхме по обяд. Направихме обход северно от Сопот по подножието на планината до Калофер 7 пъти, но за жалост не открихме никаква следа от човека. Преценихме, че по-нагоре не можем да отидем, понеже обстановката не позволява, и се прибрахме в базата.” Това разказа пред ”Марица” майор Йордан Йорданов, командир на екипажа и началник-служба Безопасност на полетите.
Наземни екипи от няколко града са кръстосвали планината от юг и от север, заяви Георги Стамов - завеждащ Планинска спасителна служба за Пловдив. Освен неговите момчета на терен са били спасители от Карлово, Калофер, Сопот, Троян и всички рейнджъри от Централен Балкан.
„Нарушени са основни планинарски закони. Първият и най-важният: в планината никога не се ходи сам”, заяви Стамов минути преди издирваният Тодор да се появи сам в хижа "Левски".