Има градове, които те карат да си горд българин само като ги доближиш. Българин с главно Б, който познава и уважава историята ни и вярва в бъдещето на родината. Градове – емоция, които те отвеждат в един друг свят – някак далечен във времето, но близък до сърцето. Такъв град е Карлово – въздействащ, интересен, възрожденски. Удавен в прегръдките на Балкана, той е разположен в южната част на Централна България. Трети по големина в област Пловдив и сгушен в подножието на Стара планина. Роден град на Апостола на свободата и известен с розобера, Карлово за мен е истинска възрожденска приказка.
Уютен, гостоприемен и дружелюбен, градът грабва сърцето ти още на първата Ви среща. Той те развежда из пъстрата палитра от исторически късчета, които заедно сглобявате по време на разходката из карловските красоти. Павираните му улички, крият китни възрожденски къщи, запазили облика си през годините. А някои от тях не са изгубили и същината си – своя чар, бит и атмосфера, които носят полъх на история и дъх на патриотизъм.
Комплексът Старинно Карлово обединява в себе си 5 възрожденски къщи – всяка, от които носи своята история, атмосфера и излъчване. Разположени са близо една до друга, което улеснява последователното им посещение. Къщурките носят китните имена: Патева къща, Бухалов хан, Райно Попович, Белият двор и Патева мааза, като последната в момента се ремонтира и не е отворена за посетители. Да надникнем заедно във всяка една от тях.
Започваме с „Бухалов хан“ – къщата на занаятите. Тя те посреща с бяло-синята си фасада, която грабва окото отдалеч. А веднага щом прекрачиш прага й, попадаш в градина, оградена от дървени тераси, от която бликат спокойствие и гостоприемство. От всяко ъгълче те дебнат чаровни ателиета на различни майстори – дърводелци, бижутери, плетачки, които те приканват да влезеш в тях и да се насладиш на изящните им творби – икони, бижута, дантели, гоблени. Продължаваш на горния етаж и попадаш във възрожденска читалня, последвана от кафене. Поръчваш си едно кафе, приготвено на пясък и ти остава само да му се насладиш на терасата с гледка към Балкана.

Продължаваме със следващата къща – Патевата. Къщата на билките и цветята. Благоуханна, цветна и чаровна, тя носи аромата на розите и те потапя в един приказно-фееричен пъстър свят, от който не ти се излиза. Построена е през 1848 г. от сина на Васил Патев. Тя те запознава със съда, в който са правели розовото масло, наричан Гюл пана и ти показва кьошката – кътчето, в което миндер куконите са прели и одумвали или по нашевремски казано – мястото, където кифлите са клюкарили.

Ред е на третата къща – Белия двор. Къщата на Зографската и иконописна школа. Пространството за рисуване и изобретяване на творби. Кътчето, което е дарявало до скоро съвременните деца с доза изкуство и история, от която имат нужда. Белият двор е бил дом на родата Гешови през далечната 1734 г., а по късно и на учителката Ана Кузманова, създател на женското дружество „Възпитание“.

Надникваме и в последната отворена къща, тази на Райно Попович. Учител, книжовник и възпитаник на Елинската култура, обучавал по взаимния метод и правил преводи от старогръцки. Къщата е с традиционната за Възрождението архитектура – с голямо предверие и обширна гостна на втория етаж.
След 4-те къщи на Старинно Карлово, продължаваме към Националния музей на Васил Левски. Там ни чакат родният му дом, експозиционна зала и мемориалният параклис „Всех святих болгарских“. След това отиваме и до Историческия музей, където ни посрещат кукерски одежди, цветни носии, внушителни револвери, огромна трапезария, стая на революционен комитет и най-важното – бюрото на кмета.

И за да е пълна и още по-цветна и вълнуваща нашата възрожденска разходка из прекрасното Карлово се отбиваме до двете църкви – „Успение на Пресвета Богородица“ и „Свети Николай“, Яйцето на Историята, статуята на Левски и живописния водопад Сучурум, който ни очаква в края на града. История, уют, гордост – трите думи, които описват най-пълно Карлово. Място, което носи романтичен чар, възрожденска атмосфера и усещане за любов. Към родното, милото, нашето.

Източник: travelwithpiralkova