Галина Симеонова избра да изплете роза, защото е символ на България
Най-добрата майсторка на калоферска дантела, карловката Галина Симеонова подари един от най-старите модели създаден отпреди близо век - розата, на музея на финното плетиво в белгийския град Брюж. Градът се смята за роднотомясто на този вид дантела. От Белгия плетивото било пренесено преди 100 години в Калофер.
Галина избрала да изплете и подари точно това произведение, защото розата е символ на България. Моделът е известен като Бялата магия, защото се
изработва от бял памучен конец:
Галина Симеонова: "И магия, защото наистина е магия всеки, който вижда как се работи изпитва огромно въодушевление, желание и удовлетворение от това, което вижда, защото самата техника е много атрактивна".
Карловката споделя, че да посети музея в Брюж, за да обмени опит
и да се запознае с майсторките на прочутата брюкселска дантела е било нейна мечта от момента, в който се е запознала с красивото плетиво.
"Никой там не беше чул за Калофер и за България, че се работи по този начин, те останаха много изненадани и им хареса това, което показах".
Преди 30 години, когато е работила за карловски вестник Галина се среща с една от най-добрите в занаята:
Галина: "Отидох да напиша очерк за една от майсторките, Пенка Опева се
казва, отидох да разговарям с нея, но тя ми извади един куфар с такива
дантели и аз просто както казват любов от пръв поглед, аз още връщайки се в редакцията казах, че това е точно за мене".
От тогава дантелата става хоби за Галина и начин да подпомага семейния
бюджет. Всяка година в началото на юни месец тя изнася от дома си цилиндъра и совалките, за да плете пред очите на хиляди туристи от цял свят, които посещават Стария Несебър:
Галина: "От там за този занаят разбрах, че най-хубавото нещо, което аз правя
засебе си е това, което разказвам за България, за тази дантела, за нашите
модели".
Най-големите ценители на бълаграският занаят са руснаците, които за разлика
от България имат държавна политика:
Галина: "Институти висши имат, които обучават хора на този занаят и начина по който те да преподават".
Майсторката вярва, че занаята й има бъдеще в България, тъй като самата тя вече е научила сина си, жените и момичета от фамилията да плетат дантела. Нейна болка обаче остава това, че не среща необходимата подкрепа в родния й град, за да започне да обучава деца. А иска да го прави съвсем безплатно:
Галина: "Имаме проблеми малко, не може да се уточним с ръководството на
Бухаловия хан как да стане това нещо, защото ние сме казали безплатно ще
учим децата от нашия район, но занаятът идва малко по-скъп защото трябва да се осигурят совалки, с които се работи най-малко по 20 на човек".
Едно от последните предизвикателства пред майсторката е поръчка от клиент,
да изплете рамка за кадилак от 1967-ма.