Клисура отбелязва 141 години от Априлската епопея. Градът е пръв по
пепелища и втори по жертви след Батак в Априлското въстание. Освен на
легендарния герой Иван Танков - Боримечката, градът е родно място на
единствената българка, която няма аналог в нашата история, защото извършва
нечуван подвиг като хвърля в кладенеца 4-те си деца, за да не попаднат в
ръцете на башибозука. По думите на уредника на историческия музей в Клисура подвигът на 35 годишната Цана Козинарова може да се нарече синоним на българското
достойнство. По време на въстанието тя не е имала възможност да избяга и е
взела най-трудното решение за една майка:
Христина Калчева - уредник на Исторически музей в Клисура: "Защото нейния
дом се намира много близо до старата църква, а черковната махала е първата
опожарена махала в Клисура и в тези трудни минути тя взема изключително
тежко решение заедно с децата се хвърля в този кладенец, отнема живота,
който е дарила, но спасява своята чест, спасява честта на всички българи".
За съжаление за Цана Козинарова няма никакви сведения. Няма запазени нейни
снимки, предмети и вещи. Единствено родната й къща е превърната в музей.
Там се съхранява само портрета на съпруга й, който е бил въстаник по време
на сражението.
Христина Калчева: "Няма защото знаете, че градът е ограбен до такава степен
е, че са взети и керемидите от покривите и пироните от вратите и прозорците
затова в Клисура няма такава богата етнография и експозиция както в
другите места..."
От Историческия музей и кмета на Клисура се обмисля идея подвигът на
великата българка да бъде увековечен като я превърнат в емблема на
града.Все още обаче не е ясно как, поради малкото сведения, които имат за
нея. Ден преди възстановката на моменти от Априлското въстание в своя дом
ни посрещна най-възрастния участник, който е на 77 години и изпълнява
ролята на Нейчо Калъчев.
Ненчо Кръшков: "Той е човек на делата с точния си мерник, с пушката много
поганци е очистил и с Никола Караджов се срещат на сцената там, прегръщат
се и той му поръчва и той си изпълнява задачата като убива байрактаря..."
За пресъздаване на образа на Калъчев, Ненчо е облечен с автентична
униформа, за която казва, че е една от най-ценните за него. Затова иска да
я завещае на внука си, който вече за втори път ще участва в тази
възстановка. Според Ненчо във възстановките трябва да участват повече
деца, защото проявяват желание и знаят много тематични стихотворения.