Приключи третият етап от археологическото проучване на Куршум
джамия, която се намира в центъра на град Карлово. Всички етапи на
проучванията са изцяло финансирани от община Карлово и се провеждат
под ръководството на професор Маргарита Ваклинова и екип от
специалисти към НАИМ-БАН.
Според надписа върху плоча над входа, известната като Куршум или
Коршун джамия в центъра на Карлово е изградена през 1485/86 г. „...с
помощта на Бога и военоначалника му Али, син на Карлъ, възпитател на
султан Джем син на султан Мохамед, син на султан Мурад-хан..”, който
десет години по-късно по времето на султан Баязид ІІ (1481-1512),
превръща част от мюлка си във вакъфски имот (Вакъфнаме от 15 април
1496 г., издадено в гр. Коня), с който да се издържа и управлява имотът в
полза на джамията.
Сградата е от типа на т. нар. ”султански джамии”. На северната стена е
входът в центъра, с още запазени части от стенописи и плочата с надпис за
построяването и източно от него – друг, по-малък засводен вход. Западно
от централния вход, под портика е имало водоизточник за извършване на
ритуалното измиване (абдест) – днес следи от него няма. Останки от
стенописи има по долната част на стената, като са рамкирани с тъмен цвят,
червени пана на цокъл.
Елементите в архитектурата на този тип сгради е много характерен и по
нашите земи е познат от Ески джамия в Ямбол и Джумая джамия в
Пловдив от ХV в., Фатих Мехмед джамия в Кюстендил и Баня баши
джамия в София от ХVІ в., които са от същия архитектурен тип.
При археологическите проучвания през 2015 и 2018 г. са предприети
редица стъпки, свързани с геодезическото и архитектурно заснемане на
обекта, прилагането на обща план-квадратна мрежа при проучванията и
изготвянето на общ план на разкритите археологически структури.
Съществен принос е и работата свързана с установяването на страграфията
и точната хронология на обекта. Направените наблюдения по време на
разкопките, доказват съществуването на два етапа на обитаване, преди
построяването на джамията. Първият е свързан с периода от ІV в. пр. Хр,
което се доказва от откритите фрагменти от груба работена на ръка
керамика – части от голям съд и сребърна монета на Аполония Понтика.
Следващият период е датиран в ХІІІ в. с монети (коруби), латински
имитации и фрагменти от керамични трапезни съдове, характерни за тази
епоха.
При разкопките от 2018 г. са регистрирани и проучени две ями и малка
пещ, вероятно принадлежала на жилищно помещение, от което не са
запазени останки.
Източник: Археолог Елена Василева
Пресцентър
Община Карлово