Два етапа на обитаване на мястото на Куршум джамия в Карлово преди изграждането на мюсюлманския храм през XV век разкриха археолозите, които тази есен продължиха проучванията, са започнати през 2015 година. Разкопките се осъществяват под ръководството на проф. Маргарита Ваклинова от Националния археологически музей с институт. Тази есен бе третият проучвателен сезон.
Първоначално до Куршум джамия през лятото на 2015 г. бяха разкрити находки от периода около ІV в. пр. Хр., когато районът е бил населяван от траки. Открити са фрагменти от груба работена на ръка керамика - части от голям съд. Сред откритите артефакти е и сребърна монета на Аполония Понтика.
Следващият период, през който мястото е било обитавано, е през ХІІІ век. Той бе установен от откритите с монети (коруби), латински имитации и фрагменти от керамични трапезни съдове, характерни за тази епоха, коментира археологът Елена Василева, която тази есен работи на обекта.
При разкопките, които тази година се проведоха през втората половина на октомври, са регистрирани и проучени две ями и малка пещ, вероятно принадлежала на жилищно помещение, от което не са запазени останки, допълни Елена Василева.
При археологическите проучвания през 2015 и 2018 г. са предприети редица стъпки, свързани с геодезическото и архитектурно заснемане на обекта, прилагането на обща план-квадратна мрежа при проучванията и изготвянето на общ план на разкритите археологически структури.
Съществен принос е и работата, свързана с установяването на страграфията и точната хронология на обекта. Според надписа върху плоча над входа на храма Куршум джамия е изградена през 1485/86 г. „с помощта на Бога и военачалника му Али, син на Карлъ, възпитател на султан Джем син на султан Мохамед, син на султан Мурад-хан”, който десет години по-късно по времето на султан Баязид ІІ (1481-1512 превръща част от мюлка си във вакъфски имот (Вакъфнаме от 15 април 1496 г., издадено в гр. Коня), с който да се издържа и управлява имотът в полза на джамията.
Сградата е от типа на т. нар. ”султански джамии”. В центъра на северната стена е с още запазени части от стенописи и плочата с надпис за построяването на храма. Източно от него има друг, по-малък засводен вход. Западно от централния вход под портика е имало водоизточник за извършване на ритуалното измиване (абдест). Днес вече няма следи от него, посочва Елена Василева. Но по долната част на стената има останки от стенописи, те са били рамкирани с тъмен цвят. Запазени са и останки от червени пана на някогашен цокъл.
Елементите в архитектурата на този тип сгради е много характерен и по нашите земи е познат от Ески джамия в Ямбол и Джумая джамия в Пловдив от ХV в., Фатих Мехмед джамия в Кюстендил и Баня баши джамия в София от ХVІ в., които са от същия архитектурен тип.