Наскоро се прибрах в България за да си отговоря на няколко въпроса - Наистина ли ситуацията е толкова зле? Има ли личности борещи се за промяна? Как може да се обединим? Щастливи ли сме ние българите?
Нито искам да идеализирам нещата, нито да бъда черноглед - и от двете ни е писнало, но истината е, че се прибрах в Холандия зареден, обнадежден, мотивиран за действие. Хората, които срещнах през последните няколко дни оставиха невероятни впечатления у мен - визирам хора от всякакви съсловия - стари и млади, богати и бедни, учени и необразовани, борбени и апатични.
След разговорите, които проведох, два основни проблема излизат наяве - липсата на трудолюбие и липсата на вяра. Мързела и апатията са ни обзели както никога до сега. Да полагаш усилия за да се докажеш се счита за излишно, за глупаво, от много хора. Защо да си даваш зор, да бъдеш честен и добър като можеш с някоя далаверка да изкараш пари?
Само че корупцията поражда корупция, лъжата се заменя с лъжа, нещата не работят, системата буксува и това довежда до загуба на вяра, до пълна безнадежност сред голяма част от хората.
Нищо ново под слънцето, но след като осъзнаем това, двата варианта, които ни остават са 1) Черногледство, апатия, приемане на статуквото, нихилизъм или 2) Борба, високи цели, работа, обединяване, оптимизъм.
Защо се върнах от България обнадежден? Защото видях достатъчно хора, които са избрали втория път - трудният път, пътят на поемането на пълна отговорност, пътят на здрава работа, на надежда и стремеж да се извисиш.
Защо споделям всичко това? Защото забравяме, че сме пример за всички около нас, за всички след нас. Защото от нас зависи, дали децата ни ще вдигнат знамето и ще се борят за промяна или не. От нас зависи, дали ще вярват и ще се трудят или не.
Защото въпроса винаги е бил един и същ - да бъда или да не бъда? Едното е най-лесното, но и най-нищожното. За другото си струва да живеем. Нека бъдем. Нека бъдем пример за нашето семейство, приятели, град, държава. Нека бъдем пример за идните поколения. / Автор: Даниел Богдански