Отворено писмо до президента Росен Плевнелиев: Да не забравяме уроците на Паисий

Уважаеми господин Президент,

Пише Ви един българин, участвал на 1 май 2016 г. заедно с други родолюбиви българи във възпроизвеждането на събитията отпреди 140 години в един от емблематичните градове от Априлската епопея - Клисура.

Десетина дни по-рано, на 20 април, във Военната академия „Г.С.Раковски“ на Алеята на героите бяха поставени урни с пръст от пет селища символи на Априлското въстание от 1876 г. - Копривщица, Панагюрище, Батак, Перущица и Враца.

Ако Паисий Хилендарски можеше да прочете новините от това събитие, той би научил за думите на вицепрезидента Маргарита Попова, която казва в словото си на този ден: „Да не позволяваме да бъде подменяна историята …“.

Хилендарският монах със сигурност би подкрепил казаното, но би добавил: „Да не позволяваме историята да се забравя и да не позволяваме в историята да се смесват фактите“.

Защото на този ден - 20 април 2016 г., историческият, борческият, славният град Клисура беше забравен, а славният Път на Априлци беше смесен със славния Път на Ботевата чета.

Ако Паисий Хилендарски би продължил написването на своята История на България до събитията от 1876 година, той би написал две глави: една за пътя на Кървавото писмо и една за пътя на Ботевата чета.

Защото тези два пътя хронологически и географски сe отличават един от друг, като всеки един от тях заема своето достойно място в общия исторически път на България към Свободата.

Описвайки Априлската епопея, Хилендарският монах би започнал с Копривщица и Кървавото писмо, а после би наредил Клисура (второто въстанало селище през април 1876), Панагюрище, Батак и Перущица...

Паисий никога не би пропуснал да спомене Клисура редом до Батак по жертви и пепелища от тези героични и трагични дни в българската история.

Паисий никога не би пропуснал да постави редом до подвига на перущенеца Кочо Честименски, подвига на клисурката Цана Козинарова, предпочела да се хвърли с децата си в дълбокия кладенец, но да спаси българската си чест от посегателствата на поробителя.

Паисий никога не би подминал позициите на Зли дол над Клисура, където е създадена Първата българска батарея.

Паисий никога не би забравил страховития глас на Боримечката и неговата несъкрушима увереност, че поробителите могат да бъдат победени.

Паисий никога не би подминал шестдневните неравни, епични боеве на клисурци, ръководени от Никола Караджов, един от най-достойните водачи на Априлското въстание, положил собственоръчно подписа си под Кървавото писмо.

А след това - за великия Ботев и Околчица - Паисий би отворил нова глава…

Защото те също имат своето достойно място в Алеята на героите, но в едни последвали Априлската епопея, не по-малко епични и героични моменти от българската история…

Уважаеми господин Президент, ако се вслушате в думите на гранитните монументи на изображенията горе, ще чуете как Хилендарския монах казва:

- Гласът на Боримечката не трябва да спира да кънти през вековете, а героична Клисура да заема своята достойна позиция в Алеята на героите…

А после ще чуете как поетът революционер подкрепя думите на монаха, като казва:

- Прав си, брате Паисий, досущ както е написано в родното ми училище в Калофер: „Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си“.

Уважаеми господин Президент,

Гласовете на Боримечката, на Паисий, на Ботев, на майка България не Ви молят, те настояват да не допуснете Кладенецът на честта да се превърне в Кладенец на забвението…

Те са убедени и вярват, че Президентската институция е способна да възстанови достоверността на историята, за да заеме град Клисура своето достойно място на Алеята на героите!

Ние, участниците във възпроизвеждането на 140 години от Априлската епопея, възнамеряваме да открием подписка под наслов „Да съхраним достоверно паметта на героите на България!“ и ведно с всички други родолюбиви българи ще настояваме отново и отново пред Вас и обществеността, докато историческата истина не възтържествува…

С уважение: Георги Ананиев, май 2016 г.